Трагичният живот на Райна Княгиня

Райна Попгеоргиева е родена на 18 януари 1856 г.  в Панагюрище. Още от малка тя проявява голяма дарба и започва отрано да чете и пише. По-късно баща й я записва в девически пансион, където момичето научава шев и кройка, а след това 

Райна Попгеоргиева е родена на 18 януари 1856 г.  в Панагюрище. Още от малка тя проявява голяма дарба и започва отрано да чете и пише.

По-късно баща й я записва в девически пансион, където момичето научава шев и кройка, а след това  завършва и Търновската девическа гимназия с отличие.

Славата й на изкусна бродирачка стигнала до Георги Бенковски. Той я   извикал на тайно събрание и й наредил да извезе знамето на панагюрските въстаници. За образец на знамето въстаниците взели знамето на Карлово - то също е с българския лъв и надпис "Свобода или смърт".  

В деня на въстанието Райна сама яхва бял кон и става знаменоска на хвърковатата чета.

Оттук започват и нещастията в семейството на героичната българка. След погрома на въстанието Райна стига до бащината си къща, а той излиза да моли потерята да пощади домашните му. Един турчин се прицелва в него и той пада мъртъв на земята. Майката, Райна и братчето й  избягват през тайна врата при съседите. Там Райна се преоблича, намазва лицето си със сажди и така се промъква между турците, които я търсят под дърво и камък.


Скрива се и прекарва само на сух хляб и вода 25 дни. След това Райна е заловена, измъчвана, а после я откарват заедно с майка й  в затвор в Пазарджик. След като чули, че я наричат Райна Княгиня, мъчителите й се подиграват и я питат защо е ушила знамето. Смелата българска заявява: "Аз съм скромна учителка, уших знамето, защото воеводата  ми заповяда, носих го, защото народът искаше".

От бесилото Райна е спасена от чуждите дипломати. След намесата на американския консул Скайлер, се застъпва за нея и руският княз Церетелев.

Райна Княгиня заминава за Цариград, а оттам с фалшив паспорт - за Русия. Там, в Москва, тя отива в девическо училище, като записва специалност акушерство. Това било най-краткото следване, така най-бързо ще се върне в родината.

В България Райна не може да упражнява професията си, тук  няма акушерки, баби вършат тяхната работа. Затова младата жена става учителка в търновски девически пансион, като преподава ботаника, българска история и ръкоделие.

През 1882 година Райна Попгеоргиева се омъжва за панагюрския кмет Васил Дипчев - бивш учител и въстаник от Брацигово. Така тя се превръща в къщовница на своя грубоват съпруг. Но  се примирява, защото вече е на 26 години - стара мома за онова време. Не чува съветите на близките си да се разведе. Ражда 5  момчета.

Райна остава вдовица през 1898 г. с четири малки деца на ръце /най-малкият й син, едва 14-годишен, се прострелва при игра с пищова й/.  Била е на 42 години и болна от костна туберкулоза. Работи като акушерка в Орландовци, а последните си  дни живее в мизерия и куцукаща, с фенерче и бастун, обикаля да изражда децата на дипломатите.

Райна Княгиня  успява да построи и къща през 1909 година на парцел дарен й от поборници. Тя пренебрегва поканата на Фердинанд да се настани в двореца му,  предпочита да остане при сираците, за които се грижиа до края на живот си.

Великата българка умира на  29 юли 1917  година в София. Децата й са около нея. Майка й  умира 4 години след дъщеря си.

След 9 септември 1944 година къщата на българската Райна Княгиня е отчуждена,  а днес на олющената фасада  на ул. "Софроний Врачански" 119 стои паметна плоча.

Райна умира и не може да види трагедията, която сполетява всичките й деца. Най-големият й син - генерал Иван Дипчев умира в лагера на смъртта в Ловеч. Асен има войнишки кръст за храброст, но лежи от затвор в затвор. Георги е моряк от кораба "Дръзки", който  потопява турски броненосец,  но умира в Бургас. Четвъртият - Владимир, е бил  директор на ученическите кина в София. На 10 октомври 1944 година излиза за работа и безследно изчезва. Съпругата му се рабаолява от рак и умира осем години по-късно.  
Автор: Албена Иванова